Има ли разлика в разбиранията и практиките по супервизия в областта на закрилата на детето между страните от Югоизточна Европа?
Последните две десетилетия все по-често се говори за супервизията като задължителна за поддържането на високо качество на работата с деца, семейства и общности. Но като че ли все още има неяснота, какво всъщност е супервизията – контрол, обучение, консултиране, терапия …? Има ли разлика в процеса на супервизия при социалната работа, при психотерапията, при работата по случай на мултидисциплинарните екипи?
Супервизията е професионален подход на работа в помагащите професии, при които хора работят с други хора. В тази връзка тя има приложение в много различни области като психология и психотерапия, социална работа с деца, възрастни и услуги за хора в неравностойно положение и/или в риск, медицина, образование и други. Прилагането ѝ в тези области има различни цели и функции.
Срещата с уязвимостта изисква солидна подготовка и устойчивост
Супервизията е много важна за професии, чиято роля е да се обърне внимание на нуждите на някой друг и в които стресът, чувството на безпомощност и емоционално изтощение са обичайни (Hawkins and Shohet, 2006). В социалната работа тя е специфична с това, че се фокусира върху процеса на работа на професионалиста с един човек или група хора, които са в уязвимо положение, за които е налице риск, които имат комплексни нужди и които се нуждаят от подкрепа. Работата с такива хора изисква солидна подготовка и разбиране на същността на много и различни проблеми като бедност, маргинализация, изолация, увреждане, родителстване, насилие, различни видове кризи и кризисно функциониране и много други. Социалната работа е изключително сложна от гледна точка на проблематиката, с която работи. Срещата с уязвимостта изисква устойчивостл. Социалните работници са изправени пред това да намират решения в бедна на ресурси среда, което е огромно предизвикателство.
Процес на доверие и безопасност
Според определението от Национална конференция по социална работа (2015):
„Супервизията е процес на доверие и безопасност, при който човек, работещ в социалната работа намира необходимите условия за преразглеждане, практикуване и обмисляне на нови перспективи и значения, докато изследва страховете и притесненията от практиката си, което води до професионално и личностно развитие“.
Така супервизията може да бъде мислене за отношения между социалния работник и клиента като движеща сила в социалната работа, в която самият социален работник е инструментът на работа. Според Fook (1996) супервизията е важна част от рефлексивната практика и неразделна част от социалната работа. Съществува разбирането за нея и като безопасно и конфиденциално взаимоотношение, което предоставя възможност за редовна рефлексия и подкрепяща среда по случая. Супервизията се определя още и като взаимоотношения между супервизор и супервизиран, основани на компетентност и етични практики, при които супервизорът е отговорен за предоставянето на посока на супервизирания, който прилага теория на социалната работа, стандартизирани знания, умения, компетентност и етично поведение, и в което двамата споделят отговорност (National Association of Social Workers).1
Минимален стандарт за работещите в услугите
У нас супервизията в сферата на социалното подпомагане и социалните услуги е най-разпространена в областта на работата с деца и семейства в риск (или поне в тази област започна да се прилага най-рано, още от времето на създаването на законодателство в областта и на отдели за закрила на детето). Тя е зададена като минимален стандарт за работещите в услугите за деца най-напред в Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца (2003)2, а след това и в други подноромативни документи След приемането на Закона за социалните услуги тя е зададена като стандарт и за работещите в дирекциите за социално подпомагане3, което е исторически момент в развитието на системата ни за закрила на детето.
Освен това, работата по случаи на деца е свързана с работа в мрежа и междуинституционално сътрудничество. Няколко нормативни документа разписват, че по случаи на деца се работи в т.нар. мултидисциплинарен екип (напр. Координационен механизъм за взаимодействие при работа по случаи на насилие на деца жертви или в риск от насилие ). Работата на такива екипи е важна и у нас тя се е наложила като практика от няколко години. Участниците в тях нямат специфично образование или професионална подготовка в сферата на детските права и детското развитие, а са тесни специалисти в различни сфери на работа около децата и семействата като училище и детска градина, полиция и община и др. Как работят заедно и как биват подкрепяни тези екипи? У нас има малко данни от работа по подкрепа на милтидисциплинарните екипи и малко или почти никакъв опит от супервизия на тяхната работа.
Има ли разлика в разбиранията и практиките в страните от Югоизточна Европа?
На тези и други важни въпроси, свързани със супервизията, търси отговор изследването „Супервизията в мултидисциплинарните екипи в Югоизточна Европа“. То се фокусира върху специфичната област „закрила на детето“ и всички свързани с нея услуги и професионалисти, в т.ч. такива, които участват в мултидисциплинарни екипи по случаи на деца. Целта му е да проучи различни практики и да помогне за създаването на „моментна“ снимка на състоянието на супервизията в няколко европейски държави – Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Косово, Молдова, Румъния и Сърбия.
Изследването се провежда в рамките на регионалната инициатива Child Protection Hub за Югоизточна Европа, чийто изпълнител за България е Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ. Водещ изследовател е Дейвид Уилкинс от Университета в Кардиф Cardiff University. Който желае, може да се включи в изследването като попълни този въпросник: https://socsi.qualtrics.com/jfe/form/SV_eY7ATbWKjvnTdCm в срок до края на февруари.
Резултатите от изследването ще бъдат представени и дискутирани в он-лайн конференция, която ще се проведе на 31 март 2022 година (https://childhub.org/bg/uebinari-za-zakrila-na-deteto/superviziyata-v-multidisciplinarnite-ekipi-zaklyuchitelna-konferenciya-na-childhub).
1. [https://www.socialworkers.org/LinkClick.aspx?fileticket=GBrLbl4BuwI=&portalid=0]↩
2. [Същата е действаща до приемането на новата Наредба за качество на социалните услуги.]↩
3. [Чл. 122 (3) Служителите в дирекция “Социално подпомагане” и общините, които извършват дейността по насочване за ползване на социални услуги, имат право на редовна супервизия в процеса на работа, която се осигурява от органа по назначаване.]↩<
Автори: Милена Маринова, д-р Радостина Антонова